Спасовден (Възнесение Господне) – 40 (всъщност 39) дни след Великден (винаги четвъртък)

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението.

За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени.

Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

 

Църковният канон ни учи, че:

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6).

Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7).

Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали: "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.

Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седна отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.

Освен с църковни ритуали, празникът е свързан и с народни обреди и вярвания.

Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък.
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на първия Велики четвъртък.

За това жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят".

Разпространено е и поверието, че ако рано сутринта на Спасовден човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

Паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила.

В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима „самодивска“ или „русалска“ болест. Лек за нея е красивото русалско цвете „росен“. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки. Болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката.

Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия.

Край болния цяла нощ будува здрав човек, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния, защото е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване.

Тази практика е описана великолепно в разказа "Спасова могила" от художника на българското село Елин Пелин.

На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,

дай ни дъждец и росица

да се роди жито, просо,

да нахраним сиромаси,

сиромаси и сираци...

Според поверието, ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна. Спасовският дъжд е скъп, капката струва колкото жълтица.

Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди.

Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалките, които ще „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни, вече са дошли. Тази роса има и целебна сила.

Русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Уханието на билката ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват.

Търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен. През нощта русалките пускат като знак за изцеление върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. Ако е зелено листо или цветче от росен, се вярвало, че болният ще оздравее, ако листото е сухо или в паницата има пръст, чака го смърт.

Призори всички напускали поляната в пълно мълчание, без да се обръщат и без да се бавят.

За отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита.

От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.

Здравите пък рано сутринта излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
 

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора, които са съпроводени само от песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници. В Източна България момите се хващат на хорото облечени с булчински рокли, взети на заем от млади булки, вярвайки че по този начин ще се омъжат до следващия Спасовден.
 

Освен митичните девойки-русалки в народнита поверия битува и образът на други, съвсем реални лечители на същата „русалска“ или „самодивска“ болест.

Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. В някои райони на страната тя е непосредствено след Спасовден.

В северозападна България започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден.

Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже, които чрез специални посветителни ритуали придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя.

Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица, пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.

Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан „ватаф“. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.

Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват.

Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но постепенно играят все по-бързо и скокливо.

В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А когато накрая излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На свой ред те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии.

С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината. Подчиняват се безпрекословно на своя водач. Живеят в несгода. И всичко това е срещу скромна отплата от изцелените под формата дребни пари и дарени животни.

Веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.
 

Предимно в Източна България е разпространен и обичаят „ходене на росен“.

Срещу празника бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте билката росен. От нея си вият венци. Жените носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната, остатъка изпиват и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще заченат.



Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет (http://bgzona.net), без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

09.06.2021 г. Всички права запазени ©