Празник, посветен на седемте братя Макавеи, загинали мъченически за христовата вяра (Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел), майка им Соломония и техния учител Елеазар.

В народите традиции е свързан и с гадаене, което трае 12 дни. Всеки един от тях е наречен на дванадесетте месеца през годината и по това, какво е времето през тези дни, се гадае за времето през съответния месец.

Първият от дните Макавеи е еквивалентен на месец септември, вторият - на октомври и т.н. В резултат на дългогодишните си практически наблюдения, българинът свързва август с края на лятото и с началото на нов цикъл в селскостопанската работа. Съвсем естествени се явяват прогностичните му настроения, в основата на които стоят желанието му да бъде подготвен за всяка  една от изненадите на времето, както и да предвиди бъдещото плодородие.

На 1 август започва и Успенският или Богородичен пост, продължаващ петнадесет дни. Постът е посветен на Богородица и ознаменува светото житие на Божията Майка в последните й земни дни, които тя прекарва в строг пост и непрекъснати молитви.

Смисълът на поста е във физическото лишение, което се отъждествява с временна смърт, предизвикваща възкресение, ново раждане. В основата на кръгооборота "живот - смърт - нов живот" е заложен култът към възкресението, стремежът към нов живот, осигуряващ плодородието и изобилието на реколтата.

На този ден е забранена всякаква домакинска работа - пране, миене, шиене, тъкане, предене и др. Вярвало се е, че по този начин ще се запази здравето на хората, ще се избегнат различни наранявания и ще се увеличи плодовитостта на домашните животни.

На първият Макавей всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка. По-млади гостуват на по-стари, за да изразят почит и уважение. Гощават ги с вино и обредни хлябове, знак за бъдещо плодородие.

След угощението всички зетьове отиват на хармана и сред бурно веселие най-възрастният от тях гони с пръчка баджанаците си.

Обичаят е описан подробно от Димитър Маринов.