За астрономически горещници следва да се приемат датите 28, 29 и 30 юли, тъй като в края на юли средноденонощните температури достигат най-високите си годишни стойности. Наложилите се 15, 16 и 17 юли са свързани с преминаването към юлианския календар, макар че точно тези дни не са най-горещите.

Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони.

В Северна България дните са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута и Опалена Мария, според народния календар. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.

В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.

Българите, живеещи в Македония, също пазят ритуали за тези дни, като там ги наричат с различни имена - в областта на Охрид, Битоля и Велес те са известни като Блъсъци, Германовци, Чуруци или Чуреци.

През горещниците човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората.

Ритуалите, които са се наложили и се спазват са свързани със страха на хората от градушките.

Хората силно зависели от природата и нейните капризи и вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не трябва да се пере и мие. Не се меси и пече хляб - за опазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището.

Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова спазвали стриктно забраните. По принцип са правени и молитви за дъжд, но когато годината е кишава се е случвало да се прави молебен и за суша.

На Чурута угасвали огъня във всички къщи. На третия ден, насред хорището двама близнаци чрез специален обред (триене на липови колци с лесково вретено) палели един общ огън, наречен нов, жив или млад огън, от който всеки подновява огъня в своя дом и който лекувал всички болести на света.

Горещниците се почитат най-много и от занаятчиите, що боравят с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет.

Повечето ритуални дни от българския православен календар са свързани и с ритуално гадание. Горещниците не правят изключение, но тези гадания са разпространени само в отделни райони. През трите поредни дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март следващата година.

В Пиринския край се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити (минерални) води или с топли билкови отвари. След това на плодно дръвче край извора болният трябва да върже „нишан“ - конец или парцалче от дрехата си, за да се „върже" и болестта.

В последния от трите дни църквата почита Света Марина. Българите вярват, че Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека.

Според народните вярвания била лечителка, но тя е и покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари.

Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия.

Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника Видовден.

по материали от интернет