Св. ап. Филип е един от 12-те апостоли. Той бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей.

След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието отначало в Самария, където чрез името Божие извършил много чудеса и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската царица Кандакия, а след това в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали множество хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.

Юдеите в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците, че "…някакъв си човек проповядва разпнатия Христа, изцерява болни, възкресява мъртви, и вече мнозина повярваха по неговите думи…". От Йерусалим изпратили да се разследва случая. Повикали Филип на съд го попитали:

"Не беше ли достатъчно това, че ти прелъсти прости и неучени люде в Галилея и Самария? А още си дошъл при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо учение. Нали и самият твой учител Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че уж бил възкръснал ".

Филип смело отговорил:

"Защо сърцето ти не иска да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че уж учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетелства за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението".

Филип, след като поживял известно време в Гърция я напуснал и отишъл да проповядва в Арабия и Етиопия.

Отправяйки се нощем на кораб към град Азот, той бил застигнат от страшна буря. След като прочел молитва на небето се явил сияещ кръст, който озарил нощната тъмнина и бурята внезапно утихнала. В Азот Филип чрез Божия сила изцерил една девица и успешно проповядвал Евангелието. В град Йерапол чули, че Филип проповядва ново учение и искали да го убият с камъни. Старец на име Ир казал на съгражданите си: "Изслушайте го първом и, ако учението му е лъжливо, ще го убием!"

След това Ир поканил Филип у дома си, убедил се, че учението му е истинско и повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите жители и началниците на града продължавали да не вярват, повикали Филип в съда и искали да го погубят. Но чудесата, извършени от него убедили езичниците и мнозина от тях приели свето кръщение.

Филип обиколил много области в Мала Азия, проповядвал словото Божие и понасял търпеливо гоненията. Придружавала го сестра му, девойката Мариамна. Към тях се присъединил и св. ап. Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов и с него заедно дошли в Йеропол – Фригийски, който бил пълен с идоли и идолски капища.

В града живеел известен човек, на име Стахий, който вече 40 години бил сляп. Св. апостоли му възвърнали зрението. Благодарният Стахий повярвал, приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. В нея се събирали всички, които желаели да чуят спасителното учение, проповядвано от чужденците.

Началникът на града, в пристъп на гняв, заповядал веднага да хванат Филип, Вартоломей и Мариамна, да ги бият, влачат по улиците и да ги затворят в тъмница. Началникът осъдил апостолите на кръстна смърт.

Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на идолско капище, но внезапно започнало страшно земетресение.

Хората се уплашили и се спуснали да снемат апостолите от кръстовете. Вартоломей бил още жив, но Филип вече бил предал Богу дух, след като прочел молитва за мъчителите си. Вартоломей с чест погребал тялото му.

На мястото, на което била пролята кръвта на апостол Филип, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца, загинал за своя небесен учител.

След случката много жители от Йерапол приели Кръщение.

По-късно Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна смърт, а Мариамна, чиято памет се празнува на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя покръстила мнозина християни и умряла в дълбока старост.

В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня „Мратинците”, Мратиняк”, „Мрата”.

В миналото на този ден жените са извършвали ритуали, с които да предпазят домашните птици от смъртоносната „кокоша болест”.

Според тях тя се причинявала от демоничен, невидим зъл дух, наричан „мрат”, „мратиняк”, който в народните представи приличал на черна кокошка със страшни, големи очи.

Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябвало да заколи черно пиле „мратинче” като смъртта му символизира унищожаването на злия дух.

След деня в памет на апостола започва четиридесетдневният Рождественски пост, наричан също Филипов пост или „Четиридесетница на ап. Филип“. Той приключва на Бъдни вечер.

Името Филип е от гръцки произход. Имен ден празнуват всички, които носят имената Филип, Фильо, Филка и Филипа.

по материали от интернет