На Месни Заговезни за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо. Извършва се т. нар. „Заговяване“ с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. Думата Заговезни идва от “заговявам”, което означава “започвам да постя/отказвам се от месото”.

Трапезата на Месни Заговезни включва само месни ястия. Според народния обред младоженците на този празник трябва да посетят кръстниците си и родителите на булката, като им занесат дарове.

На Месни Заговезни се яде варена кокошка или петел, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с мас и баница с месо.

Някои данни говорят за следи от древни обичаи – жертвен характер на птицата, насочен срещу активизираните в този период според народните вярвания сили на хаоса.

Закланата птица и поднасянето ѝ на масата има за цел изкупуване на греховете на семейството, измолване на прошка от Бог, за да не ги накаже за грешките и да имат късмет, здраве и щастлив семеен живот.

Традициите създават уют и често са повод за сплотяване на семейството около трапезата, а когато има и вкусна храна, тогава и мислите са по-благи, и думите са по-добри. На Месни Заговезни да не се канят на гости хора, които не са от семейството.

Изт.: интернет