Според православния календар, на 2 февруари е Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога.

По същото време Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, за това на 40-ия ден след раждането на първото си момче жените принасяли в жертва на Бога агне, а по-бедните - гълъб или гургулица.

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - „Утехата Израилева”. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света.

Там благочестивият старец Симеон поема от ръцете детето и казва: "Ето, Той лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата, за да се открият мислите на много сърца". С тези думи фактически той осмисля целия бъдещ живот на Иисус.

На 2 и 3 февруари, според народния календар, се честват Трифонци, Света Богородица, Симеон Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници двата дни след Трифоновден, които в народния календар са празници с по-особен, специфичен характер.

От народното вярване, че през този период "се бесуват вълците", произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените.

Хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни. Вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре. Ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.

Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден, един от най-лошите през годината.

Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

Сретение Господне е един от най-тачените християнски празници.

С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.

Вечерта мъжете изкъпани, обличени в нови дрехи и се събирали да пеят и разказват за мъжки подвизи. Но вече не на мегдана, а в мази и соби.

Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък.

Преданията разказват следната 300-годишна история:

Стари хора от уста на уста предават легендата как смела еркечанка (с. Еркеч – Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

Според народния календар, Петльовден е обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Посветен е на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.

Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, „но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят“; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода.

Къща без петел не бива - ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат.
 

Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.          

по материали от интернет