Герман, Градушкар - празнува се за измолване на дъжд и срещу градушка. Според народното поверие има четирима градушкари – Герман (12 май), Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни), Видовден (15 юни), но Герман е главният градушкар.  На този празник не се работи, особено полска работа. Не се впрягат воловете, за да не бие градушка. Ако на този ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщи и викат:

“Германе, върли праздниче,
пренеси я градушката у пусти гори,
дето секира не сече, дето колак се
не меси, дето петел не пее.”

В основата на празника лежат анимистични предхристиянски възгледи за света, адаптирани към годишното честване от православната църква на цариградския патриарх св. Герман  -  патриарх на Цариград през VІІІ в. горещ почитател на иконите, борец срещу иконоборството, църковен поет.

В Северна България на празника се прави обичай за дъжд, наследен от древни времена, и наричан „Герман”, „Джерман”, „Гечо”, „Герги”, Калоян”, „Скалоян”, „Кабаиван”.

Изпълнява се в деня на обичая ПЕПЕРУДА (винаги след него) или самостоятелно, а в някои селища на север от Стара планина. Участници са момичета (често обредните лица, участвали в пеперудата), в по-редки случаи - възрастни жени.

Жените приготвят основния обреден реквизит - изработват гола мъжка фигурка от кал или глина, с отбелязани с въглен уста и очи и с ярко очертан голям полов орган - символ на плодородие. Фигурката Герман символизира мъртвец със скръстени ръце и закрепена запалена свещ в тях. Куклата полагат в „ковчег” - сандък от дъски и го отрупват с цветя. После започват да го оплакват, както истински мъртвец, като в нарежданията на жените се обяснява, че Герман е умрял от суша.

Следва „погребение” подобно на истинско. Нарежда се поменална трапеза направо на улицата, за да се присъединят към нея всички минаващи хора. Вярва се, че след извършването на този обичай сушата ще свърши и ще завали дъжд. Ако ли започнат продължителни проливни дъждове, изравят глинената фигурка и я хвърлят в реката, за да спрат пороищата.

По материали от медиите.