На 19.04 се отбелязва деня на кокичето

Мецана се показва изпод преспа сняг, 

Чуруликат малки птички,

А кокичето със бял калпак

Пак усмихна се на всички...

(С. Маршак – „Дванадесет месеца”)

 

На 19-ти април много страни отбелязват станалия вече традиционен красив и зареждащ с прекрасно настроение празник – денят на кокичето (The Day of Snowdrop).

Празнува се за първи път в Англия през    1984 г. Кокичетата цъфтят от януари до април в зависимост от климатичните условия в различните държави, но в UK обикновено разцъфтяват в средата на април, за това празникът е обявен на тази дата. Хората го харесват. Той добива популярност и става любим, защото кокичето е на особена почит в Англия. Уважението към това красиво малко пролетно цвете е свързано със старо поверие, според което кокичетата, посадени покрай къщата пазят от зли духове. В рамките на ежедневието кокичето е първото цвете, пробиващо студената снежна покривка и с появяването си то дава сигнал за края на зимата и началото на пролетта, символизира новия живот.

Латинското наименование на кокичето е „галантус” (Galanthus) – млечен цвят. От векове кокичето олицетворява душевната и физическа чистота, а като градинско цвете се отглежда от 19-ти век.   

Към момента са познати около 20 вида кокичета, които се отглеждат в различни територии на Земята, но част от тях са вписани в Червената книга на застрашените видове. Най-популярни са бялото кокиче, което има няколко почти еднакви разновидности – гръцко, византийско, кавказко. Различават се по формата на цвета и аромата.

Кокичето има разнообразни имена. Англичаните го наричат „снежна шапчица”, чехите – „снежинка”, немците – „снежно звънче”, а ние – кокиче.

Кокичето, толкова нежно и тайнствено с ранната си поява през пролетта, е „главен герой” на много приказки и легенди. Една от тях, например, гласи че когато Бог е изгонил Адам и Ева от рая е валял сняг. Ева трудно понасяла студа и започнала да плаче, спомняйки си топлите райски градини. За да я успокои Бог превърнал няколко нейни сълзи в кокичета. Ева се усмихнала на нежните цветчета и, макар и за миг, забравила студа. Така кокичето се превръща в символ на надеждата.

Според друга легенда богинята Флора раздавала на цветята карнавални костюми. Тя дала на кокичето бяла рокля, но снегът също искал да участва в карнавала, макар че не бил поканен. Той помолил цветята да му помогнат, но те се уплашили от студения сняг и избягали. Само кокичето се съгласило да го скрие под карнавалния си костюм. Те танцували заедно и така се харесали, че остават неразделни до ден-днешен.

За съжаление, и кокичето като много други растения, е жертва на „човешката любов”. То има лечебни свойства и представлява комерсиален интерес. Хората често го „събират” по абсолютно вандалски начин, изкоренявайки луковичките, при което популацията му ежегодно намалява. Еколозите по целия свят предлагат строги мерки спрямо унищожителите на нежното пролетно цвете и едновременно с това призовават всички да бъдат по-внимателни и да подпомагат опазването му.

Посланието на днешния мил празник е да ви накара да пазите кокичето, да му се радвате в градината или сред природата, където животът му в почвата ще е малко по-дълъг, отколкото ако го откъснете и поставите във ваза. А дори и да го откъснете, то поне не съсипвайте луковицата му, за да ви зарадва с бялата си шапчица през следващата пролет.

 

По материали от международния печат

Превод: П. Г еоргиева




{START_COUNTER}