ТРАДИЦИИ И ОСОБЕНОСТИ НА ФИНЛАНДСКАТА КУЛТУРА

НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ

Финландската култура не блести с разкош и пищни проявления, но респектира със своята сдържана простота и естественост. Когато говорим за финландската култура, не може да не вземем предвид няколко фактора, които заемат особено място в нейното формиране, а именно по-продължителният езически период, късното приемане на християнството, местоположението на страната на границата между западната и източната култура, както и специфичният характер на финландеца и неговата силна връзка с природата. Юханус, или българският Еньовден, е един от най-тачените финландски празници, запазил в себе си традицията на вековете. В него е заложено обещаващото начало на лятото, символично присъстващо на трапезата с изобилие от риба, пресни зеленчуци, последвани от танци, забави и веселие до зори. Нощта срещу Юханус носи особената сила на традицията, а поверията, свързани с нея, се предават от векове. Тя вплита в едно религия и магия - романтично тайнство, въплътило в себе си копнежа на хората по чудесата. Църквата във Финландия не успява да задуши “езическите” елементи на празника, свързани с обожествяването на природата и нейните сили, наследени от дохристиянския период. Докато европейската църковна институция решава да придаде ново значение на народния празник, като на този ден отбелязва рождението на Йоан Кръстител, във Финландия езическата традиция надделява. Празникът Юханус въплъщава в себе си и преходността в природата и живота, той е символ на борбата между светлината и тъмнината, между доброто и злото. Гаданията за бъдещето също са неразделна част от този празник. Нощта срещу Юханус е изпълнена със символи. По времето на вещиците вярвали, че именно в тази нощ всички лековити растения и билки се сдобиват с неимоверна сила на въздействие. Те трябвало да се берат рано, още призори, преди утринната роса, когато тяхното въздействие било най-силно. Във Финландия съществувало вярването, че се постигат по-добри успехи например с развъждането на добитъка и млекодобива, ако на празника кравите се обсипват с цветя, за предпочитане с момина сълза. Според поверието огънят, запален на Юханус, гонел лошите духове, удвоявал лятната светлина и топлина. Още седмици преди празника мъжете носели клони и съчки на някой хълм и подготвяли мястото, където в навечерието на Юханус огънят се запалвал от най-възрастния мъж на селото. Тогава започвали танците, игрите и веселбите около огъня и така продължавало до зори. Различни поверия се свързвали с огъня като например това, че толкова стари моми ще останат в селото, колкото недогорели главни останат в жарта след огъня. Днес Юханус продължава да бъде един от най-тачените празници във Финландия. Няма финландец, който да не планира как да прекара този ден навън, сред природата, с роднини или приятели. Финландците, които не са особено социални натури като нагласа, в този ден винаги се събират с близки и познати някъде далеч от цивилизацията, близо до природата и най-вече в близост до водата, която също е важен елемент от празника. Във Финландия - страната на езерата, за всекиго се намира местенце, където човек да почувства близостта с природата, водата, огъня, зеленината, зареждащи изтощения от забързания темп на цивилизацията финландец с невероятна сила, най-лековита именно в този ден.

ФИНЛАНДСКАТА KОЛЕДА

Традицията на финландската Бъдни вечер е свързана с някои ритуали, които я правят уникална. Денят преди Коледа се свързва със смирението, самовглъбяването, семейното единение. В този ден особено силно се чувства тъгата по изгубените близки, поради което един от основните моменти в него е посещението на техните гробове. Трапезата на Бъдни вечер и Коледа е отрупана с различни лакомства, като основно място заема свинската шунка, която старателно се подготвя дни преди празника. Рано сутрин на Коледа започва църковната служба в протестантска Финландия.

Другият важен елемент, който действително прави финландската Бъдни вечер уникална, е сауната. Тя бивала старателно подготвяна, почиствана и затопляна за този светъл празник, тъй като се вярвало, че тогава починалите близки идвали да се изкъпят. Финландците, които и до днес си остават малко езичници, вярват, че в сауната живее духчето, което пази къщата от злите духове, и затова на коледната трапеза се оставяло по нещо и за тези пазители на домашното огнище.

Разбира се, ако говорим за коледните празници, не можем да пропуснем факта, че Финландия е страната на Дядо Kоледа, който живее в Лапландия, в приказния свят на планината Корватунтури. Със своите неуморни помощници - джуджета, всяка година той отговаря на милионите детски картички с желания от цял свят. Милиони деца с родителите си ежегодно посещават белобрадия старец и правят снимки за спомен от неговото царство.

ФИНЛАНДСКАТА САУНА

Финландия определено е страната, в която сауната има ранга на национална институция. Държавата с петмилионно население се радва на близо два милиона сауни, т. е. по една сауна на всеки трима жители! Сауната е неотменна част от историческото развитие на финландската нация, и макар да е съществувала под различни форми и в други страни, тя се е запазила и развила като традиция именно там. Самата дума “сауна” има фински произход и с това название е станала популярна по света. Сауната винаги е заемала особено важно място в живота на финландците. Тя затваряла жизнения им цикъл. В сауната водели родилките, там за първи път проплаквали бебетата и пак там за последен път довеждали починалите, където ги измивали и подготвяли за техния сетен път. “В сауната сме като в църква” гласи стара финландска поговорка. И сауната наистина е свято място за финландците. На прага є се оставя всяка кавга, спор, лоша дума, притеснение или проблем. В сауната не се вдига шум, говори се тихо като в църква, хората се отпускат, наслаждават се на тишината, топлината, душата им ликува. Там те споделят неща, които иначе трудно биха изказали на глас. Изповедалня, храм и средство за релаксация, както казват финландците, тя служи за хигиена на духа и тялото. Защо финландците продължават да използват сауната? Защото сауната има много здрави корени в живота им и те свикват с нейното присъствие от най-ранна детска възраст. Ненапразно тя заема важно място дори в деловия и политическия живот на Финландия. Как? Малко странно и непонятно за нас, но сауната присъства дори във финландския парламент, където нерядко се вземат важни решения, канят се чуждестранни гости и т. н. Финландците са убедени, че релаксиращият ефект на сауната, съчетан с избистряне на мисълта, спомага за достигане на консенсус по-добре от всички останали начини. В миналото основната функция на сауната е била да осигурява хигиена, играейки ролята на топла баня, която е била лукс дори в далеч по-напреднали държави от Централна Европа. Освен това изпотяването прочиства порите на кожата много по-ефикасно от традиционните средства при обикновеното къпане. Легендарният финландски спортист Паво Нурми, бегач, златният олимпийски медалист от първата половина на ХХ в., отдава добрите си резултати на портативната финландска сауна, която специално била пренесена в САЩ, за да може състезателят да релаксира по-добре. Финландците имат една поговорка, според която “Ако сауната, водката и катранът не ти помогнат да се излекуваш, то тогава наистина нищо не може да ти помогне”.

ФИНЛАНДСКИЯТ ХАРАКТЕР И ПРИРОДАТА

Едва ли има друга нация в света, която да има толкова силна привързаност към природата, което може да се обясни донякъде с рядката населеност на страната. Навремето къщите били разположени на километри една от друга, отделени често от блата, езера или гори. Какво по-естествено тогава човек да познава по-добре природата, отколкото себеподобните си? Тази връзка е запазена жива и до днес, когато финландецът дебне всяка възможност да избяга от света на цивилизацията и да се потопи в света на спокойствието, далеч, където неговата финландска душа единствено може да намери истинска наслада. Освен сауната може би това е другият храм за финландеца, където той остава сам със себе си. Без контакта с природата, равносилен на контакт със своето вътрешно “аз”, финландците се чувстват като християни, лишени от църквата си. Финландската природа предоставя теми, форми и цветове, които служат за вдъхновение на творци от различни сфери на изкуството. Макар да не предизвиква секваща дъха възхита, тя очарова с едно ефирно и загадъчно присъствие. Финландската митология също е изпълнена с какви ли не духчета, добри и зли, намерили подслон в корените на дърветата, в скалите, под земята, в блатата и езерата...

Източник: http://euro2001.net