В нощта срещу Кръстовден Господ чува и изпълнява всяко наше откровено желание.

Кръстовден - 14.09.

 

Кръстът се появява като декоративен елемент още у финикийците. При тях той е символ на жертвоприношението. При германските племена е знак за покровителство. Скитите и асирийците го използват като уред за мъчение, римляните го въздигат и популяризират, но без да насочват вниманието си към символичното му значение.

 

Има определени изисквания към хората, които носят кръст. Той не бива да се показва над дрехата, защото не е накит, а украсява човека духовно. Не трябва да се носят кръстчета, различни по форма от православния.

 

На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. Денят се нарича Кръстовден, хората вярват, че молитвите им ще се сбъднат.

Поклонение пред кръста се извършва 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.

Кръстът се възприема като жертвен знак на спасението и изкуплението от греха, олицетворява спасителната любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

 

На Кръстовден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите. След това правят водосвет по домовете.

 

От Кръстовден започва есента. На 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават. Слънцето се връща назад към зимата, студът наближава.

 

Започва гроздоберът. Започва и сеитбата на зимните житни култури. Първото откъснато грозде семето за посев се носят в църквата, за да бъдет „осветени“.

 

На този ден се плетат и кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник. Не се препоръчва друга работа, освен брането на грозде и подготовката на виното.

 

На Кръстовден трябва да се спазва и строг пост, "говеее се за кръста". Не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата задължително трябва да има печена тиква и грозде.

 

Независимо че църквата препоръчва строг пост в повечето райони народът се събира на обща трапеза с печена кокошка и баница.

 

Най-възрастната жена в дома трябва да опече обреден хляб, Кръстова пита, украсена с голям кръст по средата. Питката се разчупва, едва когато цялото семейство е на масата и се казва „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“. Цялото домочадие повтаря словата. Смята се, че с тези думи хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.

 

След Кръстовден започват есенните седенки и идват дългите зимни нощи, когато работата е приключила. Започват веселията, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино. На този ден в тракийските райони на страната (Казанлъшко, Пазарджишко, Пловдивско) се организират подобия на кукерски игри, наричани дамала или камила.

 

На Кръстовден се славят чакръкчиите - лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит, а оздравелите им носят погача, печено пиле, мед, китка чимшир и сребърна пара. Лечителят от своя страна пък подрежда трапеза и кани всички минаващи покрай къщата му за прослава на Бога, който го е надарил с „добри ръце“.

 

В народните поверия се казва, че всички молитви ще бъдат чути на този ден. Ако в нощта срещу Кръстовден отправите към Господ своето откровено желание, то знайте, че Той слиза на земята, за да го чуе и изпълни.

 

Много хора се отправят към местността Кръстова гора и нощуват там. Легендите разказват, че в района е заровено парченце от Христовият кръст.

 

Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Ставри.

 

 

по материали от интернет.




{START_COUNTER}